Алексей Парщиков Лиман

Красимир Георгиев
„ЛИМАН”
Алексей Максимович Рейдерман/ Парщиков (1954-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛИМАН

До коляно в калта векове безогледно се влачим,
с мъртви хватки ни смуче житейската бездна към здрача.

Няма ясни пространства и смешните гонки с чували,
сякаш Божи тръби, към фунията течност са сбрали.

И отново, мой ангеле, с шепот интимен закриляш,
както винаги пак ще ти нося аз кожи и биле,

ала всичко това е каприз и лиман намотан е,
сутрин – златен, а нощем е дървена свирка, измамен.

Водни кончета, клонки чупливи разгарят потока,
на земята, в небето – без път, кръстопът без посока,

в тази мъртва вода, на носилка която люлее,
няма кръст, няма мост, ни звезди, ни възможности в нея.

Само камък, приличащ на облаче, заедно в стъпка
сред безбройните точки вселенски, познати до тръпка,

само тежко изкълчване, топка без цел, панорама,
само яма в земята или просто липса на яма.


Ударения
ЛИМАН

До коля́но в калта́ векове́ безогле́дно се вла́чим,
с мъ́ртви хва́тки ни сму́че жите́йската бе́здна към здра́ча.

Ня́ма я́сни простра́нства и сме́шните го́нки с чува́ли,
ся́каш Бо́жи тръби́, към фуни́ята те́чност са сбра́ли.

И отно́во, мой а́нгеле, с ше́пот инти́мен закри́ляш,
ка́кто ви́наги па́к ште ти но́ся аз ко́жи и би́ле,

ала вси́чко това́ е капри́з и лима́н намота́н е,
су́трин – зла́тен, а но́штем е дъ́рвена сви́рка, изма́мен.

Во́дни ко́нчета, кло́нки чупли́ви разга́рят пото́ка,
на земя́та, в небе́то – без пъ́т, кръстопъ́т без посо́ка,

в та́зи мъ́ртва вода́, на носи́лка коя́то люле́е,
ня́ма кръ́ст, ня́ма мо́ст, ни звезди́, ни възмо́жности в не́я.

Са́мо ка́мък, прили́чашт на о́блаче, за́едно в стъ́пка
сред безбро́йните то́чки вселе́нски, позна́ти до тръ́пка,

са́мо те́жко изкъ́лчване, то́пка без це́л, панора́ма,
са́мо я́ма в земя́та или́ про́сто ли́пса на я́ма.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Парщиков
ЛИМАН

По колено в грязи мы веками бредем без оглядки,
и сосет эта хлябь, и живут ее мертвые хватки.

Здесь черты не провесть, и потешны мешочные гонки,
словно трубы Господни, размножены жижей воронки.

Как и прежде, мой ангел, интимен твой сумрачный шелест,
как и прежде я буду носить тебе шкуры и вереск,

только все это – блажь, и накручено долгим лиманом,
по утрам – золотым, по ночам – как свирель, деревянным.

Пышут бархатным током стрекозы и хрупкие прутья,
на земле и на небе не путь, а одно перепутье,

в этой дохлой воде, что колышется, словно носилки,
не найти ни креста, ни моста, ни звезды, ни развилки.

Только камень, похожий на тучку, и оба похожи
на любую из точек вселенной, известной до дрожи,

только вывих тяжелый, как спущенный мяч, панорамы,
только яма в земле или просто – отсутствие ямы.


Алексей Парщиков
ЛИМАН (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

По коліно в багнюці віками йдемо без оглядки,
смокче душу сльота', і живуть її мертвенні хватки.

Тут межі' не звести, і потішні стриножені гонки,
ніби труби Господні, розмножені гряззю воронки.

Як раніше, мій янголе, чую інтимний твій шелест,
як раніше, тобі принесу я і шкури, і вереск,

тільки – примха це все, і накручено довгим лиманом,
вранці – вщент золотим, а вночі – як свиріль, дерев’яним.

Оксамитовим струмом паша'ть і комахи, і пруття,
на землі і на небі не шлях, а одне перепуття,

в цій смердючій воді, що колишеться ніби носилки,
не знайти ні хреста, ні моста, ні зорі, ні розвилки.

Тільки камінь, що схожий на хмарку, й обидва так схожі
на аби'яку всесвіту плямку, відому до дрожі,

тільки вивих найважчий, як спущений м’яч, панорами,
тільки яма в землі – чи відсутність смердючої ями.




---------------
Руският поет и преводач Алексей Паршчиков (Алексей Максимович Рейдерман/ Парщиков) е роден на 24 май 1954 г. в гр. Олга, Приморския край в Далечния изток. Учи две години в Селскостопанската академия в Киев, завършва литературния институт „Максим Горки” в Москва (1981 г.). Един от основните представители на неофициалния литературен живот и на литературното течение метареализъм от 80-те години. Първата му поетична публикация е в сп. „Литературная учёба” през 1984 г. През 1986 г. членува в литературния клуб „Поэзия”. Работи в списанията „Дружба народов”, „Сельская молодежь”, „Эстет”, „Зеркало” и „Вестник Европы”, основател и редактор е на сп. „Комментарии”. Публикува поезия и преводна поезия в издания като „Волга”, „Знамя”, „Золотой векъ”, „Критическая масса”, „Литературная газета”, „Матадор”, „Москва”, „Независимая газета”, „Новое время”, „Новое Литературное обозрение”, „Родник”, „Русская мысль”, „Русский Телеграф”, „Урал”, „Уральская новь”, „Фигуры речи” и др. През 1990 г. заминава в САЩ. Получава магистърска степен във факултета по славистика при Станфордския университет в Калифорния. От 1995 г. живее в Германия. Сътрудничи на амстердамския културен център ARTTRA. Превежда поезия от идиш, узбекски, английски, немски, украински, белоруски и др. езици. Автор е на стихосбирките „Intuitionsfigurer” (1988 г.), „Фигуры интуиции” (1989 г.), „Blue Vitriol” (1994 г.), „Медный купорос” (1995 г.), „Выбранное” (1996 г.), „Соприкосновение пауз” (2004 г.), „Ангары” (2006 г.) и „Землетрясение в бухте Цэ” (2008 г.), на книгата с есета и преводи „Рай медленного огня” (2006 г.) и др. Умира на 3 април 2009 г. в гр. Кьолн, Германия.